От самото начало на сегашната световна финансово-икономическа криза почти непрекъснато се прокарва тезата, че ако се намери начин да се разшири свитото потребление, макроикономическата динамика неминуемо ще се подобри и с това светът ще се измъкне от рецесията. И действително, почти навсякъде по света данните за потреблението сочат продължаващ спад или поне потиснатост. България не прави изключение, като дори данните сочат сравнително по-неблагоприятен тренд в потреблението, отколкото средно за света. Това е съвсем ясно видимо на графика 1 в непрекъснатия спад на дела от създавания национален доход, който хората насочват към потребление.
Тезата за нуждата от стимулиране на потреблението като водеща стратегия за излизане от рецесията има своя позната теоретична рамка. Тя се корени в схващането за причинно-следствените връзки в икономиката, известно като кейнсианство. То постулира, че търсенето на блага по време на сериозна рецесия или депресия изпада в неблагоприятно равновесие на нива, много по-ниски от потенциала на икономиката и съответно при висока степен на незаетост на ресурси и особено безработица.