Заимствам заглавието на този текст от прозрението на канадския учен визионер Маршъл Маклуън, който философски дълбокомислено и едновременно с това по детски просто формулира един много прагматичен принцип в комуникациите: The medium is the message ("Медията е посланието"), или ако побългарим малко превода: "Медията е самото послание". Маклуън е и човекът, на когото дължим термина "глобално село" и който предвижда необходимостта от медия като интернет 30 години преди интернет да се появи.
И така, новата медийна реалност е налице - залез или бягство в интернет на платформи, които наричаме "традиционни"; потребители, които искат да са медии и аудитории едновременно, непрекъсната интеракция и непрекъсната възможност за интерпретация на послания отвън. Това е, така да се каже, наукообразната страна на реалността. Икономическата е доста по-сурова - медиите използваха своята роля като инструмент за обществено влияние, за да привличат аудитории, които да "продават" на рекламодатели. Е, и за други неща, но нека не влизаме в друг клон на медийната критика.