Единна фискална политика
По-строг контрол върху националните бюджети и прехвърляне на част от националния суверенитет на европейско ниво
Продължаващата вече втора година криза на държавните дългове в страните от Европейския съюз събуди един позабравен дебат, датиращ от създаването на валутния съюз: може ли да съществува оптимален валутен съюз, без към него да бъде създаден фискален съюз? Изглежда, правителствата на развитите страни в ЕС са постигнали консенсус по този въпрос, тъй като през последната година те предлагат издаване на еврооблигации, създаване на европейско икономическо правителство и затягане на данъчната дисциплина в страните членки. Т.е. предложенията са насочени именно в посока фискално обединение.
Със създаването на европейския валутен съюз бяха въведени фискални правила, които се смяташе, че ще осигурят безпроблемното му финансиране. През 1997 г. бе подписан Пактът за стабилност и растеж между страните, споделящи единната валута, който ги задължаваше да провеждат стабилна фискална политика, изразяваща се в поддържане на бюджетен дефицит, не по-висок от 3% от БВП, и държавен дълг, не по-висок от 60% от БВП. Малко след въвеждането на еврото през 2002 г.
